Община Горна Оряховица е разположена в Централна Северна България, в подножието на Арбанашката планина, по поречието на река Янтра. На изток общината граничи с Община Стражица, на запад с Община Велико Търново, на север с община Полски Тръмбеш, на юг с общините Лясковец и Велико Търново. Община Горна Оряховица е една от съставните общини на област Велико Търново и Северен централен район. Общината е с обща площ 318 км2, а общинският център е вторият по големина икономически център в Област Велико Търново. Град Горна Оряховица е административен център на общината. Община Горна Оряховица включва 14 селища (2 града и 12 села).
Релефът на Община Горна Оряховица е равнинно хълмист и платовиден, като в по-голямата си част е предимно равнинен и само в североизточната и в най югозападната си част по границата на общината преминава в хълмист. Общината е разположена по поречието на река Янтра, в непосредствена близост до областния център Велико Търново. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра, докато най- високата точка е платото Камъка, с надморска височина 440 m.
В климатично отношение района на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и се характеризира с горещо лято и студена зима.
В община Горна Оряховица преобладават алувиално-ливадните почви, благоприятни за развитието на интензивно селско стопанство. Съгласно ерозионната карта на България, районът на Горна Оряховица е категоризиран като район с не ерозирали почви. Няма замърсяване с тежки метали, нефтопродукти, нитрати и др. замърсители.
Землището на община Горна Оряховица е бедно на полезни изкопаеми, но със силно присъствие на строителни материали. Практически интерес представляват мергелите от Горнооряховската свита, които служат за суровина за производство на керамични изделия – тухли, цигли.
Община Горна Оряховица се намира в главното поречие на река „Янтра”. През територията й преминават реките „Янтра”, „Росица” и „Стара река” (Лефеджа).
Територията на община Г.Оряховица основно попада в поречието на р. Янтра, част от Дунавския район за басейново управление на водите у нас, който от своя страна е част от международния речен басейн на река Дунав.
Историческа справка за гр. Горна Оряховица
През III – IV век е съградена крепостта, която през Средновековието носи името „Ряховец“. Названието си тя получава от растителния вид орех, който е широко разпространен в района. Крепостта „Ряховец“ е построена за защита на пътя, който тръгва от римския град Никополис ад Иструм – (разположен на 14 км северно от днешна Горна Оряховица) към Августа Траяна (дн. Стара Загора). След идването на славяните и прабългарите и образуването на българската държава в района на крепостта възниква селище.
През XII – XIV в. се обособява като важен отбранителен бастион за охрана на намиращата се само на 6 км „столица на българското царство – Търновград“.Крепостта „Ряховец“ се превръща в един от големите средновековни градове – крепости, съществуващи тогава в българската държава. Превзета и унищожена по времето на II кръстоносен поход на Владислав III Ягело през 1444. След опожаряването на крепостта останалото население се премества в територията, където израства и съвременният град.
Тук успешно започнали да се развиват всички браншове от занаятите й търговията. Пазарите на града стават прочути в цяла Северна България, а по-късно тук започват да идват и търговци от цяла Европа и от Азия.
Обявеното за град през 1870 г. селище Горна Оряховица става и една от четирите столици на въстанието по време на пет-вековното турско робство, избухнало през април 1876 г.
След Освобождението градът бързо се разраства. На 8 ноември 1899 г. точно в 10 часа преди обяд княз Фердинанд I тържествено прерязва лентата на жп гара Г.Оряховица – Калтинец. По този начин се открива най-дългото железопътно трасе в България – 541-километровата линия София – Варна. Този съвременен транспортен възел отваря града към нови търговски фирми, капитали и идеи, както и предопределя до голяма степен неговото развитие през двадесетото столетие.
През 1912 г. Чешко-българското акционерно дружество за захарна индустрия осъществява най-големия си проект – създаване на мащабна компания за производство на захар и захарни продукти. Най-голямата за времето си фабрика на Балканския полуостров е изградена в Горна Оряховица през 1913 г. И въпреки пораженията от разрушителното земетресение, сполетяло града ни още същата година, дава работа на над 1500 горнооряховчани, които произвеждат първите тонове захар. Освен че полагатосновите на бъдещ стопански просперитет на региона, чехите привнасят голяма част от европейските постижения и култура сред местните граждани.
На 29 март 1925 г. в Горна Оряховица е открит Първият международен мострен панаир в България. През годините, в които се провежда панаира, участват фирми от цяла Европа и САЩ, най-известните сред които Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др.
Уреждат постоянни представителни павилиони, където излагат новостите на своето производство. Инициативата допринася за увеличаване обема и разновидността на производството в града и вноса на нови модерни машини и технически съоръжения.
Настъпилата световна икономическа криза през 1929 г. предизвиква спиране на финансовата помощ от държавата. Последното издание на Международния панаир е през 1932 г.
Още по време на Първата световна война германското военно командване създава „аеродрум” за нуждите на своята авиация в землището на Горна Оряховица. През следващите години в района се осъществяват десетки демонстративни и товарни полети.
На 29 март 1925 г. официално е открито и осветено Аеропристанище Горна Оряховица.
Днес летището е едно от петте с международен статут в България и един от факторите,обуславящи значението на града като важен център в транспортния отрасъл на страната.